Мръсна дума ли е Путумайо?

Ако погледнем от шеговитата страна на нещата, някой, който не е запознат с Путумайо (Putumayo World Music), може би, би останал малко стъписан от името. Други пък не биха се замислили върху името, но биха заклеймили музиката още щом видят обложката на CD-то и сложат оценка „-1” на художника. Последните, но не по численост в моя списък, не биха се замислили нито върху името, нито върху обложката...те по-скоро не биха се заинтересували от каквото и да е различно от до болка познатия ни роден „шоубизнес”.

В крайна сметка Путумайо може и да е мръсна дума, а може и да не е...въпрос на гледна точка. Тук не мога да се въздържа да не цитирам много любимия ми, френски социолог, Пиер Бордю, който казва, че личните предпочитания , ако щете и вкус, било то за музика, спорт и тн., са социален акт. Само за пример бих могъл да кажа, че любителите на класическата музика, играят по-често голф (а пият и шампанско) отколкото любителите на народната музика (факт!). Принципът в едни нормални условия би бил следния: в различните социални класи има различни вкусови предпочитания. До тук нищо революционно, идеята по-скоро е , че някой харесва, или се учи да харесва един или друг стил до голяма степен,  защото иска да се чувства по-близо до една или друга социалната среда.

Въпреки, че може и да звучи малко странно за незапознатите, Путумайо не е мръсна дума, дори напротив. Замислям се, дали отсега нататък да не ползвам термина путумаец, за да опиша любителите на тази музика, но може би няма да се наложи, защото те вероятно не са толкова много. Вместо путумаец бих съвсем спокойно могъл да кажа привърженик на етномузиката и смятам, че не бих сгрешил.

Какво пък толкова, аз ще наричам себе си путумаец (без да ме е срам от това). Харесват ми „музикалните пътешествия” из световните етноритми, и предпочитам да се пренеса за малко някъде в Африка,  Азия или където и да е на друго място, различно от родния чалгатрополис. Не искам да критикувам феновете на една или друга музика, която не ми допада, просто в такива моменти се сещам за думите на титана на френската социология.

Тук може би, би трябвало да добавя и характеристиката на публиката и идеята за духовната и връзка, според Габриел Тард, но рискувам да ви отегча. Смятам, че моят избор ме кара да се чувствам по-близо до световните традиции и модерна (етно) култура, и се отдалечавам от нещо друго, което ми е точно под носа. Ако трябва да обобщя, яко ми е да съм путумаец,  и то не толкова защото се чувствам различен, а защото избирам нещо нетрадиционно и стойностно.

Струва ми се очевидно какво би свързвало феновете на така наречената уърлд мюзик, но се замисля и върху профила на публиката на родния „шоубизнес”…трудно ми е да бъда обективен, затова просто ще повторя: „въпрос на гледна точка” (хехехе…започнах да се самоцитирам… :).

До скоро не познавах звукозаписната компания Putumayo World Music но случайно докато се лутах един ден из нет-а чух нещо, което ми допадна, реших да чуя и други неща и честно казано се влюбих в този тип музика. Това което ми хареса в компилациите им е, че често смесват етно, електронно, джаз и какво ли още не, за да се получи едно модерно звучене.

На сайта им пише, че едно време са били марка за дрехи (колкото и да е трудно да си го представи човек), но е факт, че от 15-ина години обикалят света, за да търсят изпълнители от всякакви етноси за техните компилации. Те са уникални в това, което правят, защото докарват едно атрактивно звучене на всякакъв вид музика. Мотот им е: “guaranteed to make you feel good!”… и съм склонен да им вярвам.

Нещо друго, което не мога да не спомена са уникалните обложките на албумите, мисля си, че това е не само един много добър маркетингов похват (за да не кажа трик ;) но и представят „природата” на самия продукт… културен и уникален. Якото е, че в самите дискове има и книжка с детайла информация за изпълнителите и тн.. (поне в тези, които аз сам виждал).

Не знам за вас но когато слушам компилациите им, лично аз се чувствам все едно обикалям света (звучи малко наивно…но е така). Има различни стилове, от различни места, джаз от Ню-Орлеанс, Салса от Куба, Африкански племенни ритми и тн.. Но Ако трябва да опиша общото между тях с три думи, бих избрал: културата, пътуването и изкуство
(тук чалгата губи и по 3-те показателя ;))

До колкото разбрах Putumayo дарява и една час от приходите си за дарения по местата от където идва музиката им. Още един (голям) плюс в тяхна полза.

Музиката е много яка, но може би не всеки би я оценил, това вие сами ще прецените.